Имот на фирма или на физическо лице? Адвокат за данъците и ДДС | адв. Бояна Милчева | Еп.76

Imvestia > Блог > podcast > Имот на фирма или на физическо лице? Адвокат за данъците и ДДС | адв. Бояна Милчева | Еп.76

„Банкноти от Имоти“, еп. 76: д-р Щелян Калчев разговаря с адв. Бояна Милчева за ДДС, данъците и договорните капани при инвестициите в имоти.

Кратък отговор: Според адв. Бояна Милчева най-скъпата грешка при покупка на имот на зелено е да платите голяма част от цената предварително: ако строителят фалира или изчезне, купувачът има само договорно право, затова тя съветва първата вноска да е около 10% (най-много 15%), плащането да е по банков път, а договорът да има фиксирани срокове и неустойки и за строителя. Физическо лице, което системно купува, ремонтира и препродава имоти, може да дължи регистрация по ДДС дори при две сделки – решаващ е характерът на дейността, а прагът е 100 000 лв. (≈ 51 129 €) облагаем оборот за последните 12 месеца. За бизнес с имоти обикновено е по-изгодна фирма, а за собствено жилище – не.

Епизодът е публикуван на 26 октомври 2026 г.; датата на записа не е посочена. Праговете, ставките и данъчните правила – регистрацията по ЗДДС, данъкът при придобиване, давността и лихвите – са към момента на записа, а прагът за регистрация по ДДС може да бъде повишен от 2027 г.; проверете актуалните правила с адвокат или данъчен консултант, преди да ги приложите.

Ако купувате имоти като инвестиция – на зелено, за ремонт и препродажба или за отдаване под наем – този разговор показва къде данъците и договорите със строители най-често струват пари и как да се защитите, преди да подпишете и платите.

Основни изводи

  • Купувачът по предварителен договор не е собственик – има само договорно право. Ако строителят изчезне, адв. Бояна Милчева съветва незабавно да предявите иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и да впишете исковата молба в имотния регистър.
  • Безопасната първа вноска на зелено според нея е около 10%, най-много 15%; при по-големи плащания поискайте ипотека – дори върху правото на строеж – или банкова гаранция.
  • В договора със строителя настоявайте за фиксирани срокове за груб строеж и завършване и за неустойки и за строителя, както и за максимален срок, след който договорът може да се развали.
  • Плащайте по банков път: таксите при прехвърляне в София са около 3,1–3,2% от цената, но кешът и заниженната цена в нотариалния акт излагат на риск и продавача, и купувача при проверка на НАП.
  • „Под три сделки“ е полумит: физическо лице, което системно купува, ремонтира и препродава или отдава имоти, може да дължи регистрация по ДДС дори при две сделки, ако оборотът за 12 месеца надхвърли 100 000 лв. (≈ 51 129 €).
  • Продажбата на „стара“ сграда (въведена в експлоатация преди над 60 месеца) по правило е без ДДС, но преустройство с разрешение за строеж и големи разходи може да я направи „нова“ за целите на ДДС.
  • За бизнес с имоти обикновено е по-изгодна фирма; за собствено жилище или дългосрочен наем на физически лица покупката през фирма с възстановяване на ДДС води до корекция на данъчния кредит с лихви.

Съдържание на епизода

  • 00:00 – Може ли една грешка при покупката на имот да струва цялата инвестиция
  • 02:18 – Строителят изчезва след платени 80%: какво всъщност притежавате
  • 05:43 – Защо няма регистър на предварителните договори и какво губи купувачът
  • 08:30 – Колко да платите на зелено и какви гаранции да поискате
  • 11:04 – Ипотека върху правото на строеж: защита за купувача на зелено
  • 14:04 – Твърде сладка сделка: техническият риск при новото строителство
  • 14:58 – Клауза 1: схемата на плащане – колко да дадете предварително
  • 17:41 – Клауза 2: фиксиран срок за груб строеж и завършване
  • 21:13 – Клауза 3: неустойки само за купувача и безкрайни договори
  • 25:18 – Заблуда: „плати сега на зелено и няма да има ДДС“
  • 27:10 – Защо да плащате по банков път въпреки таксите от около 3%
  • 30:05 – Занижена цена в нотариалния акт: рискът за продавача и купувача
  • 33:03 – Колко години назад проверява НАП и колко е лихвата
  • 35:28 – Купувам, ремонтирам, продавам: кога физическото лице дължи ДДС
  • 38:48 – Прагът за регистрация по ЗДДС и срокът от седем дни
  • 40:17 – Една продажба, данък върху доходите и необлагаемите продажби
  • 42:54 – Краят на схемите с физически лица: фирма или едноличен търговец
  • 45:56 – Ново и старо строителство: кога продажбата е с ДДС
  • 47:56 – Право на строеж, земя и преустройства, които правят сградата „нова“
  • 50:09 – Фирма по ДДС продава стар имот: облагаема или освободена доставка
  • 51:47 – Имот на мое име или на фирма – кое е по-изгодно
  • 54:21 – Купувам през фирма, връщам ДДС и живея в имота: защо е лоша идея
  • 58:12 – Наеми от няколко имота: кога НАП го смята за стопанска дейност
  • 1:00:13 – Еднократна продажба и ДДС; покупка на фирма вместо имот
  • 1:03:11 – Как адв. Милчева иска да бъде запомнена и как да се свържете с нея

Какво да направите, ако строителят изчезне, след като сте платили на зелено?

Според адв. Бояна Милчева купувачът, който е платил по предварителен договор, не е собственик – той има само договорно право. Затова не трябва да чакате: потърсете незабавно юридическа помощ, предявете иск за обявяване на договора за окончателен и впишете исковата молба в имотния регистър възможно най-бързо.

Д-р Щелян Калчев поставя хипотеза, позната от 2008–2009 г.: купувачът е платил 80% от цената на апартамент на зелено, а строителят спира да вдига телефона. По думите на адв. Милчева в тази ситуация купувачът притежава „едно потенциално право и нищо друго“: строителят се е задължил по предварителния договор да прехвърли имота при определени условия, но не го е направил.

Проблемът е, че в България предварителните договори не могат да се вписват самостоятелно. Ако строителят продаде имота на трето лице – често свързано с него – преди исковата молба да е вписана, законът защитава третото лице. Адв. Милчева обяснява липсата на регистър с това, че вещноправната ни система е разработена в края на 40-те и началото на 50-те години и оттогава не е реформирана.

Междинните стъпки в съда и в Агенцията по вписванията, особено в големите градове, могат да отнемат 10–20 дни – време, в което имотът може да бъде препродаден дори няколко пъти. Затова според нея дори най-грижливият адвокат не може да гарантира защита, ако сте платили твърде много предварително.

Законът дава възможност страна по предварителен договор да поиска от съда да го обяви за окончателен. Съветът ѝ е да не се доверявате на уверения от типа „той все ще си вдигне телефона“ и да действате веднага:

  1. Потърсете юрист веднага, без да чакате строителя да се появи.
  2. Предявете искова молба по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за обявяване на предварителния договор за окончателен.
  3. Впишете исковата молба в имотния регистър възможно най-бързо – невписаната искова молба не ви защитава срещу продажба на имота на трето лице.

Никога не плащайте огромни вноски на зелено.

адв. Бояна Милчева, 08:01

▶ Гледайте този момент от епизода (02:18)

Колко да платите на зелено и как да се защитите?

Адв. Бояна Милчева би платила около 10% по предварителния договор и най-много 15%, ако много държи на проекта. Най-добрата защита според нея е житейската: строител, който има да взема голяма част от цената, има стимул да прехвърли имота. При по-големи плащания поискайте обезпечение – ипотека, дори върху правото на строеж, или банкова гаранция.

Офертите от типа „плати 50% сега и ще получиш 5–20% отстъпка“ стават по-чести в по-трудни времена. Преди всичко адв. Милчева проверява доколко насрещната страна може да бъде „гонена“, ако нещо се случи. Повечето проекти се структурират в отделни проектни дружества, което е най-неблагоприятният вариант за купувача: такова дружество може лесно да изчезне или да няма имущество – и тогава отстъпката от 5% може да се окаже „5% върху нула“.

Ипотеката върху правото на строеж не гарантира, че сградата ще бъде построена, но улеснява участието в производство по несъстоятелност или изпълнително производство, ако инвеститорът изпадне във финансови затруднения. Банките, които финансират строителя, също приемат ипотека само върху правото на строеж, когато земята не е собственост на инвеститора, а проектът е достатъчно надежден.

Д-р Щелян Калчев добавя, че на днешния пазар „твърде сладката“ отстъпка най-често идва за сметка на нещо друго – по-евтини материали, по-дълъг срок или по-ниско качество. Затова освен юридическия риск трябва да се управлява и техническият.

Възможните обезпечения според нея са:

Обезпечение Какво казва адв. Бояна Милчева
Банкова гаранция Най-благоприятна за купувача, но скъпа – разходът обикновено се прехвърля на купувача и при сделка за един-два обекта може да обезсмисли отстъпката.
Ипотека върху обекта или правото на строеж Дава по-голяма сигурност от самото договорно право. Големите строители вече се съгласяват; разхода плаща купувачът.
Втора по ред ипотека Поставя ви след банката и публичните вземания на държавата, но преди всички останали кредитори на инвеститора.
Малка първа вноска Около 10%, най-много 15% по предварителния договор – най-простата защита.

Отстъпката от 5% може да бъде 5% върху нула.

адв. Бояна Милчева, 09:55

▶ Гледайте този момент от епизода (08:30)

Кои клаузи да не подписвате в договор за покупка на зелено?

Адв. Бояна Милчева не би подписала договор със строител, който я задължава да финансира голяма част от сделката с първата вноска, който няма фиксиран краен срок за груб строеж и завършване и който предвижда неустойки само за купувача без отговорност на строителя при забава.

Д-р Щелян Калчев напомня, че въвеждането в експлоатация не зависи изцяло от строителя. Адв. Милчева отговаря, че професионалистът в сделката е предприемачът и той не може да прехвърли този риск на физическото лице. Пазарът се е напълнил с непрофесионални инвеститори, за които сградата е първа или втора, затова ролята на юриста на купувача е още по-важна.

Добре балансиран договор е напълно възможен, казва тя. Когато купувачите са били 20 на опашка, строителите не са приемали промени; сега това се променя. Калчев съветва и да не разчитате на ChatGPT за правни становища – бил е свидетел на недопустими възражения, подготвени „с чата“.

Обикновено при покупка на обект в строеж се сключва комбинация от договор за строителство и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Трите клаузи, които адв. Милчева не би приела:

  1. Схема на плащане, при която финансирате голяма част от сделката още с първата вноска. Тя би дала 10%, най-много 15%.
  2. Плаващи срокове без котва към конкретна дата. Настоявайте за фиксирана дата или фиксиран брой месеци от определено събитие – и за грубия строеж, и за завършването. Без тях не можете да докажете, че строителят е в забава.
  3. Неустойки само за забава при плащанията на купувача, без отговорност на строителя при негова забава и без право на разваляне при прекомерна забава. Тя препоръчва максимален срок на изчакване, след който договорът може да се прекрати.

Никога не се съветвайте сами.

адв. Бояна Милчева, 16:59

▶ Гледайте този момент от епизода (14:58)

Защо да плащате имот по банков път и какво рискувате при занижена цена?

Според адв. Бояна Милчева банковото плащане прави средствата проследими при данъчна проверка и позволява да си ги търсите обратно в съда, докато вноските в брой почти не могат да се докажат. При занижена цена в нотариалния акт уязвими са и продавачът, и купувачът: продавачът може да дължи данък върху разликата до пазарната цена плюс лихви, а купувачът може да бъде включен в ревизия за произхода на средствата си.

Първата заблуда, която тя чува от непрофесионалните инвеститори, е „плати сега на зелено и няма да има ДДС“. Това не е вярно: моментът на плащане не определя как ще се облага сделката, а рисковете от ранното плащане остават. Д-р Щелян Калчев добавя и пропуснатата доходност: ако парите могат да носят 7–12% другаде, отстъпка от 5% не е добра сделка.

Таксите при прехвърляне в София са около 3,1–3,2% от стойността на имота, от които 3% е местният данък при възмездно придобиване – общините го определят в законови граници и повечето са избрали максимума. Въпреки това адв. Милчева съветва плащане по банков път: при спор доказването на кеш вноски е почти невъзможно, а плащането в брой над законовия лимит е нарушение. Уговорки от типа „ще го предвидим като неустойка“ водят до съдебни спорове за прекомерност.

Данъчната давност по думите ѝ е пет години от края на годината, в която е трябвало да се подаде декларацията – грубо шест години. Така задължение, което е изглеждало скромно, на петата година „изглежда по съвсем различен начин“ заради лихвите.

Масова практика според Калчев е строителят да поиска 150 000 €, да изповяда сделката за 90 000 € и да вземе разликата на ръка. Адв. Милчева предупреждава, че за НАП установяването на пазарната цена не е трудно:

Кой Какво рискува според адв. Бояна Милчева
Продавачът Увеличаване на данъчния резултат с разликата до пазарната цена, доплащане на данъка и лихви.
Купувачът Включване в данъчната ревизия – искат се документи и договори; възможна е проверка на всичките му доходи и на произхода на средствата.
И двамата Декларирали са, че цената е реална; лихвата по публичните вземания е над 10% годишно, а давността е около шест години.

Хората някой път се заблуждават, че данъчната администрация не може да разбере това или онова, но всъщност тя може да разбере почти всичко.

адв. Бояна Милчева, 31:12

▶ Гледайте този момент от епизода (25:18)

Кога физическо лице трябва да се регистрира по ДДС при продажба на имоти?

Според адв. Бояна Милчева решаващ е характерът на дейността, а не само броят сделки. Ако системно купувате, ремонтирате, рекламирате и препродавате или отдавате имоти и това е основният ви доход, НАП може да приеме, че извършвате независима икономическа дейност – дори при две сделки. Регистрацията по ЗДДС е задължителна, когато облагаемият оборот за последните 12 месеца надхвърли прага, и трябва да се поиска в срок от седем дни.

В публичното пространство битува „полумит“, че под три сделки всичко е наред. Той идва от по-стара съдебна практика, която е приемала три сделки за признак на постоянство. Практиката се е развила: целта на ЗДДС е да облага реалната независима икономическа дейност, а не инцидентните продажби – например на наследен от родителите имот. Броят три все пак е добре да се има предвид при планиране на продажбите.

Адв. Милчева разграничава регистрацията по ДДС от данъка върху доходите. По ЗДДФЛ продажбата на един жилищен имот, притежаван над три години, е необлагаема, а за нежилищни имоти – ако са притежавани над пет години. Това освобождаване от данък върху дохода не отменя евентуалното задължение за ДДС.

Тя смята, че моделът, при който физически лица правят бизнес с имоти през „вратички“, вече е силно затруднен. Решението, ако имотите са ваш бизнес, е регистрация по ДДС – по-скоро чрез юридическо лице. Физическите лица, които работят като еднолични търговци, дължат 15% данък върху доходите – по думите ѝ единствената ставка над 10% в законодателството. Затова фирмата обикновено излиза по-изгодна дори със счетоводните разходи. На въпрос дали се обсъждат промени, при които и еднократна продажба на имот, притежаван под пет години, да води до ДДС, тя отговаря кратко: „Не.“

Основното за регистрацията по думите ѝ:

Параметър Какво казва адв. Бояна Милчева
Кой се регистрира Лице, което извършва независима икономическа дейност с имоти – търговия, ремонт и препродажба, системно отдаване под наем, включително краткосрочно.
Признаци Рекламиране, ремонти, отдаване под наем (напр. Airbnb), доходът от имоти е основен – дори при две сделки.
Период Последните 12 месеца, преизчислявани всеки месец.
Праг 100 000 лв. (≈ 51 129 €) облагаем оборот; обсъжда се повишаване от следващата година, възможно до 166 000 лв. (≈ 84 875 €).
Срок Седем дни от достигане на прага.
Няколко продажби в един ден Ако с първата продажба минете прага, дължите ДДС върху втората.

Данъчната среда се променя постоянно и това, че ние не знаем нещо, не е наше извинение.

д-р Щелян Калчев, 45:32

▶ Гледайте този момент от епизода (35:28)

Ново и старо строителство: кога продажбата на имот е с ДДС?

Според адв. Бояна Милчева продажбата на „стар“ имот – сграда, въведена в експлоатация преди повече от 60 месеца – по правило е освободена доставка и не се начислява ДДС. Изключенията са земята извън прилежащия терен, която винаги е облагаема, строителната услуга и преустройствата с разрешение за строеж и големи разходи, които могат да направят старата сграда „нова“ за целите на ДДС.

Преустройството без разрешение не спасява от данъка: ако сте вложили много пари, НАП може да квалифицира сградата като нова, а липсата на книжа най-много да доведе до премахване на незаконния строеж. „Възможно е сграда от 1900 г. да се окаже нова“, казва адв. Милчева.

За фирма по ДДС, която купува 25-годишен имот, прави козметичен ремонт и го продава, тя би избрала облагаема доставка. Причината е, че фирмата най-вероятно е ползвала данъчен кредит за ремонта, обновяването и консултациите; ако продажбата е освободена, този кредит трябва да се коригира.

Разликата е важна за регистрацията по ДДС, защото в облагаемия оборот се включват само облагаемите сделки – освободените, като продажбата на стари сгради, не участват.

Сделка ДДС според адв. Бояна Милчева
Стара сграда (над 60 месеца от въвеждането в експлоатация) и прилежащ терен Освободена доставка – без ДДС.
Земя извън прилежащия терен (напр. идеални части от УПИ) Винаги облагаема – консултирайте се за дела ѝ в цената.
Право на строеж Освободена доставка.
Строителна услуга Облагаема на общо основание – засяга най-вече предприемачите.
Стара сграда след преустройство с разрешение за строеж, ново въвеждане в експлоатация и разходи над законов лимит спрямо пазарната стойност Може да се третира като нова – с ДДС.
Фирма по ДДС продава стара сграда Може да избере облагаема или освободена доставка.

▶ Гледайте този момент от епизода (45:56)

Имот на физическо лице или на фирма – кое е по-изгодно?

Според адв. Бояна Милчева отговорът зависи от това за какво ще използвате имота. За бизнес с имоти фирмата обикновено оставя повече пари в джоба заради данъчния кредит, приспадането на разходи и амортизациите. За собствено жилище или за дългосрочен наем на физически лица покупката през фирма с възстановяване на ДДС води до корекция на целия ползван данъчен кредит – с лихви, ако това стане години по-късно.

Тя не би смесвала в една фирма различни бизнеси с различни съдружници. За отдаването под наем на няколко имота от физическо лице броят на имотите сам по себе си не е решаващ. Ако има рекламна агенция, брокери, които постоянно търсят наематели, и ремонти, дейността може да се третира като стопанска и облагането – като на едноличен търговец. Въпросът на зрителя дали НАП може да изиска осигуровки върху такива доходи не получава отделен отговор в епизода.

Купуването на дяловете на фирмата, която притежава имота, вместо самия имот спестява данъка при придобиване от около 3% и ДДС, защото продажбата на дялове е освободена доставка. С дружеството обаче купувате и всичките му задължения, включително задбалансови – например по запис на заповед. Според адв. Милчева такава сделка има смисъл при голяма покупка с добър правен анализ и гаранции от продавач, който има какво да загуби. Темата за апорта на имоти в ново дружество остава за отделна консултация.

Въпросът е на зрителя Пламен Димитров от Viber канала на подкаста. Адв. Милчева сравнява сценариите така:

Как ще се използва имотът Фирма или физическо лице
Собствено жилище или за роднини (с договор или без) Физическо лице. Личното ползване не е облагаема доставка – ползваният данъчен кредит се коригира изцяло.
Дългосрочен наем на физически лица По-добре без фирма – наемът е освободена доставка и данъчният кредит се връща.
Краткосрочен наем (Airbnb, Booking) Независима икономическа дейност – нужни са регистрация и категоризация по Закона за туризма; по думите ѝ ДДС е 9% („ако не се лъжа“).
Наем с начислен ДДС Възможно е, но клиенти, които са си издавали фактури с ДДС на себе си, са се отказали след около година.
Бизнес имот Фирма – данъчен кредит, разходи, амортизации и защита, които надвишават счетоводните разходи.

Ако това ще е вашият личен имот, в който ще живеете вие и вашето семейство, по-скоро бихте си докарали главоболия, ако го купите чрез юридическо лице.

адв. Бояна Милчева, 52:32

▶ Гледайте този момент от епизода (51:47)

Често задавани въпроси

Може ли предварителният договор за имот да се впише в имотния регистър?

Според адв. Бояна Милчева българската правна уредба не позволява самостоятелно вписване на предварителните договори. Може да се впише исковата молба за обявяването им за окончателни, затова тя трябва да се подаде и впише възможно най-бързо.

Може ли да се ипотекира право на строеж?

Да. Правото на строеж е вещно право и законът позволява да бъде ипотекирано. По думите на адв. Бояна Милчева такава ипотека не гарантира построяването на обекта, но поставя купувача след банката и държавата и преди останалите кредитори.

Колко години назад може да проверява НАП?

Адв. Бояна Милчева обяснява, че данъчната давност е пет години от края на годината, в която е трябвало да се подаде декларацията – грубо шест години. Лихвата по публичните вземания по думите ѝ е над 10% годишно.

Плаща ли се данък при продажба на жилище, притежавано повече от три години?

По думите на адв. Бояна Милчева продажбата на един жилищен имот, придобит преди повече от три години, е необлагаема по ЗДДФЛ; за нежилищни имоти срокът е пет години. Това не отменя евентуално задължение за регистрация по ДДС при системна дейност.

Колко е данъкът при покупка на имот в София?

Според адв. Бояна Милчева местният данък при възмездно придобиване в София е 3%, а общо таксите при прехвърляне са около 3,1–3,2% от стойността на имота. Общините определят данъка в законови граници.

Връща ли се ДДС, ако купя имот през фирма и живея в него?

Не. Според адв. Бояна Милчева личното ползване не е облагаема доставка, затова ползваният данъчен кредит трябва да се коригира изцяло – ако това стане години по-късно, и с лихви.

Има ли безопасен брой сделки с имоти, под който не се дължи регистрация по ДДС?

Няма. Адв. Бояна Милчева нарича „под три сделки“ полумит от по-стара съдебна практика: решаващ е характерът на дейността и оборотът за последните 12 месеца, а системната дейност може да изисква регистрация и при две сделки.

Как да се свържете с адв. Бояна Милчева?

Чрез адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“ (DPC) – в LinkedIn, Facebook или на уебсайта dpc.bg.

Транскрипт на епизода

Покажи пълния редактиран транскрипт

Говорят: д-р Щелян Калчев (водещ, „Банкноти от Имоти“) и адв. Бояна Милчева (гост, съдружник в „Димитров, Петров и Ко“ и ръководител на данъчната практика).

Означения: [?] – несигурно разчитане на автоматичните субтитри; [бел. ред.: …] – бележка на редакцията, не е изговорена.

[01:02] д-р Щелян Калчев: Скъпи приятели, добър ден. Отново ви посрещам в нашата рубрика „Банкноти от Имоти“ като предаване, а по-специално в рубриката, в която посрещаме гости, които определено имат какво да кажат. Днес обаче искам да започна с един много важен въпрос: може ли една грешка при покупката на имот да ви струва цялата печалба, а понякога и самата инвестиция? Не ми отговаряйте – въпреки че ще е интересно да прочета в коментарите какво мислите.

[01:28] д-р Щелян Калчев: Днес ми гостува адвокат с повече от 20 години опит, която е съдружник в „Димитров, Петров и Ко“ и ръководител на данъчната практика – и обърнете внимание – с експертиза в недвижимите имоти и строителството. С нея днес ще говорим за договорните капани, данъците върху печалбата и възможните оптимизации, за задължителните регистрации и непредвидените данъчни задължения, които изненадват дори опитните инвеститори. С конкретни примери ще разберем какво трябва да знаете, преди да подпишете и да платите следващата си инвестиционна покупка в сферата на недвижимите имоти. Затова с огромно удоволствие приветствам адвокат Бояна Милчева. Добре дошла.

[02:12] адв. Бояна Милчева: Здравейте. Много благодаря за поканата.

[02:15] д-р Щелян Калчев: Благодаря, че я приехте. Искам да започна с един въпрос, който е много актуален в днешно време. Говори се за тотална промяна на ситуацията на пазара – нещо, за което може би е интересно да споделите дали е така, или не. И веднага черните гласове в онлайн пространството и в социалните мрежи казват: „Гледай сега какво ще стане – как строителите ще вземат да фалират.“ Да хванем една хипотеза, която ни е позната от далечната 2008–2009 година.

[02:38] адв. Бояна Милчева: Да.

[02:39] д-р Щелян Калчев: Платил съм, да речем, 80% за даден апартамент, който съм купил на зелено, а строителят спира да си вдига телефона. Изчезва – което най-вероятно означава, че нещо не е наред; възможно е и да е фалирал или да фалира. Какво всъщност притежавам и какво от парите си мога да спася, адвокат Милчева?

[02:58] адв. Бояна Милчева: Това може би е една от най-неприятните ситуации, които могат да се случат на някой, който се е радвал на бъдещото си ново жилище. В повечето случаи в тази ситуация се оказва, че притежаваме едно потенциално право и нищо друго. По предварителния договор строителят като бъдещ собственик на обектите се е задължил да ни ги прехвърли при определени условия, които може да са настъпили, а може и да не са.

[03:25] д-р Щелян Калчев: Той не е изпълнил това свое задължение, но пък ни е взел парите.

[03:28] адв. Бояна Милчева: И така ние не сме собственици. Имаме единствено договорни права. Хубавото е, че нашият закон дава възможност в такава ситуация страна по предварителен договор да търси правата си в съда, който може да обяви предварителния договор за окончателен в рамките на едно съдебно производство.

[04:02] адв. Бояна Милчева: В този случай съветът, който винаги даваме на клиентите си, е: не чакайте. Не се доверявайте на някой, който би ви казал: „Абе, сега ще се разберем с човека, той все ще си вдигне телефона, не се тревожи, досега не се е случвало.“ Това, че не се е случвало, не значи, че няма да се случи точно с вашия имот. Потърсете незабавно юридическа помощ и възможно най-бързо предявете искова молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на договора за окончателен [бел. ред.: в субтитрите „чл. 19 ал. Т от ЗД“; разчетено като чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите].

[04:30] адв. Бояна Милчева: Максимално внимание трябва да се отдели от съответния консултант и за възможно най-бързото вписване на тази искова молба в имотния регистър, защото дори предявена в съда искова молба, която обаче не е вписана, не защитава вашия интерес.

[05:10] адв. Бояна Милчева: Една продажба от недобросъвестния строител към трето лице – в повечето случаи свързано с него, а за съжаление такива случаи не са чак толкова редки – защитава това трето лице, което е придобило собствеността, преди да има възможност да разбере за нашите права. Защото, за съжаление, нашата правна уредба не дава възможност за самостоятелно вписване на предварителните договори.

[05:43] д-р Щелян Калчев: Може ли само да отворим една скоба? Защо към момента нямаме регистър на предварителните договори?

[05:52] адв. Бояна Милчева: Знаете ли, много съм се чудила по този въпрос и истината според мен е, че нашата вещноправна система просто изостава от икономическите реалности. Тя е базирана, разбира се, на класическите правни институти още от римско време, разработена е в края на 40-те и началото на 50-те години и в нея не е извършвана никаква реформа оттогава насам.

[06:16] д-р Щелян Калчев: Има ли желание от страна на адвокатите да има такъв регистър? И какво губи купувачът, който е вложил голяма сума по предварителен договор, но не е придобил самия имот, от липсата на такъв регистър?

[06:38] адв. Бояна Милчева: Може да загуби цялата си инвестиция – както в случая, който коментираме. Защото самата технология по предявяването на иск за обявяване на договора за окончателен и неговото вписване изисква няколко междинни стъпки: администриране на производството в съда и в Агенцията по вписванията, особено в по-големите градове. Това може да отнеме понякога до 10–20 дни. Това е ужасно много време, което позволява препродажбата на имота дори не веднъж, а няколко пъти. И няма как да се избегне дори с ежедневна проверка на имотния регистър, защото в момента няма техническа възможност периодът за администриране да бъде съкратен.

[07:38] адв. Бояна Милчева: Тоест дори при най-голяма грижа от вашия адвокат е възможно той да не успее да защити докрай вашия интерес. Затова съветът към моите клиенти винаги е бил и ще бъде: никога не плащайте огромни вноски на зелено. Защото в случая се оказва, че най-добрата възможна защита е житейската: ако някой има да взема от теб много пари, шансът да те покани да си придобиеш имота и да ги получи е много по-голям, отколкото ако има да взема, да кажем, остатъчни 10 или дори 20%.

[08:30] д-р Щелян Калчев: Тоест какъв е вашият съвет за плащането на зелено? Кой е безопасният минимум? И как да постъпят хората, когато – особено в по-трудни времена – получават оферти от типа: „Ела сега, плати 50% по предварителния договор или влез с по-голяма сума, а аз ще ти направя 5, 10, 15, 20% отстъпка“? И много хора си казват: „Оха, сделката е добра, давай да действаме.“ Всяка сделка крие риск, но не всяка сделка ще излезе рискова. Примерно аз съм клиент и питам: „Добре, колко да му платя? Къде е безопасният минимум?“

[09:08] адв. Бояна Милчева: Обикновено в този случай първата стъпка, която предприемам, е да се уверя доколко насрещната страна може – най-образно казано – да бъде гонена, ако нещо се случи. Истината обаче е, че повечето инвестиционни намерения се структурират така, че определените проекти да бъдат в конкретни проектни дружества – което може би е най-неблагоприятният за купувача вариант. Тогава проектното дружество доста лесно може да изчезне или, дори да не изчезне, да няма никакво имущество. И тогава отстъпката от 5% може да се окаже 5% върху нула.

[10:00] адв. Бояна Милчева: Сериозен инвеститор би се замислил върху предложение от клиента си да даде някаква гаранция, която да обезпечава неговото задължение за прехвърляне на имота. Най-благоприятна за купувача, разбира се, би била банковата гаранция. Съзнавам, че тя рядко би била работеща при сравнително малка сделка – за един или два обекта, – защото банковата гаранция е свързана с доста големи разходи за инвеститора.

[10:30] д-р Щелян Калчев: Които обикновено се прехвърлят на купувача.

[10:32] адв. Бояна Милчева: Които се прехвърлят на купувача, да, и най-вероятно ще обезсмислят самата отстъпка. Но, да кажем, една ипотека дори върху обекта, който купуваш по предварителен договор, би дала ниво на сигурност над това, което дава само договорното ти право по един предварителен договор.

[11:04] д-р Щелян Калчев: Вие работите и със строителни предприемачи, и с купувачи на тяхната продукция – физически и юридически лица. В колко процента от случаите строителите се съгласяват, когато им се поиска ипотека?

[11:16] адв. Бояна Милчева: Големите инвеститори и строители вече се съгласяват, защото осъзнават, че нямат толкова какво да загубят.

[11:22] д-р Щелян Калчев: Кой плаща разхода за ипотеката?

[11:24] адв. Бояна Милчева: Плаща я клиентът.

[11:25] д-р Щелян Калчев: Което е нормално, защото той я изисква. Но какво се ипотекира, ако имаме казус, в който парцелът е собственост на юридическо или физическо лице, което го е дало срещу обезщетение, земята не е на строителя, има някакъв проект, а ти си на първа плоча? Какво се ипотекира тогава?

[11:46] адв. Бояна Милчева: Ипотекира се правото на строеж, което законът допуска. Не е нужно да се ипотекира обект, който вече е годен да бъде обект на правото на собственост – правото на строеж като вещно право също може да бъде ипотекирано. Ситуацията с ипотека на право на строеж не е идеална, защото тя, за съжаление, не може да ти гарантира построяването на съответния апартамент или друг обект. Но все пак те доближава до възможността – при неблагоприятно финансово развитие при инвеститора – по-лесно да участваш в евентуално производство по несъстоятелност или да си търсиш парите в изпълнително производство.

[12:30] д-р Щелян Калчев: А ако банката е дала пари на строителя срещу някакъв вид залог? Въпреки че в практиката правото на строеж много трудно се ипотекира – лично аз не съм виждал такива случаи.

[12:42] адв. Бояна Милчева: Банките приемат ипотеки на право на строеж, да. Обикновено искат за залог и земята, но в случаите, в които тя не е собствена, а проектът е достатъчно надежден като финансова обосновка, се приема и само правото на строеж.

[13:08] д-р Щелян Калчев: Тоест първо е банката.

[13:10] адв. Бояна Милчева: Възможни са, разбира се, и условия, при които определени обекти се освобождават, за да могат да бъдат ипотекирани в полза на трето лице. Не е много често и зависи от големината на сделката: ако ти, макар и физическо лице, си по-сериозен инвеститор, чието вложение в проекта не е малко, това също е вариант. Дори втора поред ипотека те поставя след банката и след публичните вземания на държавата, но преди всички останали кредитори на съответния инвеститор.

[13:44] д-р Щелян Калчев: Тоест все пак си в челната редица.

[13:46] адв. Бояна Милчева: Все пак си по-напред, да. Но все пак не плащайте огромни суми на зелено – това би бил основният ми съвет.

[13:52] д-р Щелян Калчев: Скъпи приятели, аз също вмъквам, че в днешно време намаляването на цената най-вероятно идва за сметка на нещо друго. И тук не става въпрос само за управление на юридическия риск, а за управление на техническия риск: дали това, което ти е обещал строителният предприемач, ще бъде изпълнено във вида, в който е обещано, или ще бъде подменено с по-евтини материали, за по-дълъг срок и така нататък. Тоест една твърде сладка сделка на този пазар, който все още е стабилен, е притеснителна, защото сме били свидетели на много такива драми.

[14:28] д-р Щелян Калчев: Видяхте току-що, скъпи приятели, че само от един съвет на адвокат Милчева най-вероятно си спестявате адски много главоболия и пари – с едно практическо действие, което не мога да нарека дори хитрина: то не само е позволено от закона, но и тези, които продават имотите, са съгласни да го правят. В тази връзка: ако сте купувач на зелено, кои три основни клаузи от вашата практика не бихте подписали в договор със строителен предприемач?

[16:12] адв. Бояна Милчева: Аз малко отново ще повторя: схемата на плащане. Това, разбира се, ще е първата и основна клауза, която не бих приела във вариант, който ме поставя в позиция да съм финансирала огромна част от сделката още с първата вноска по предварителния договор.

[16:28] д-р Щелян Калчев: Колко бихте дали по предварителния договор със спокойно съзнание и сърце?

[16:33] адв. Бояна Милчева: 10% ми звучат чудесно. Ако емоционално много се привържа към съответния проект – което, за съжаление, се случва дори на адвокатите, – бих дала и 15%. Но ще помоля колегите ми, които също ще се грижат за моите интереси, да не ми позволят да дам повече. Никога не се съветвайте сами.

[16:55] д-р Щелян Калчев: Да. Или само с ChatGPT. Много често чувам някой да казва нещо – дори в оценяването на имоти или в проучването на пазара, камо ли в юридически становища – и питам откъде го е взел: „Говорих си с чата.“ Толкова бели стават тогава, че съм бил свидетел как хора, подведени от чата, подават някакви възражения, които просто са недопустими – на вашия език, – защото въобще не отговарят на правната уредба или хората нямат права за това. Но извинявайте – вноската, тоест плащането, е едното. Второто?

[17:41] адв. Бояна Милчева: Вижте сроковете, които са предложени за изпълнение, основно в частта „договор за строителство“. Защото обикновено, когато се предлага обект, който се изгражда, имаме комбинация между два типа договори: договор за строителство и предварителен договор за прехвърляне на право на собственост. По-недобросъвестните или – да не кажа недобросъвестни – не толкова опитни предприемачи се опитват да предложат срокове, които нямат котва към точно определена дата. В повечето случаи те са плаващи и реално нямаш точна отправна точка, по която да знаеш, че строителят ти е в забава и не си изпълнява задълженията, и договорът ти да ти дава права да претендираш неустойки или дори да търсиш разваляне на договора. Така че вторият ми съвет би бил: вижте, че има краен срок.

[18:58] д-р Щелян Калчев: Фиксирана дата.

[19:00] адв. Бояна Милчева: Фиксирана дата или фиксиран брой месеци, но те да са закотвени към точно определено събитие.

[19:10] д-р Щелян Калчев: За кое – за грубия строеж, за завършването на сградата или за двете?

[19:14] адв. Бояна Милчева: И за двете.

[19:16] д-р Щелян Калчев: Имайте предвид обаче, че невинаги от строителния предприемач зависи вземането на финалните документи – въвеждането в експлоатация.

[19:24] адв. Бояна Милчева: Абсолютно вярно. Само че няма как предприемачът, който е професионалистът в случая, да прехвърли този риск на физическото лице.

[19:32] д-р Щелян Калчев: Чакайте малко – казахте думата „професионалист“. Вие сте напълно наясно, че този пазар, който беше във възходящ тренд, се напълни с аматьори – хайде да не ги наричам аматьори, а непрофесионалисти, което няма лошо. Все още опазил Господ професионалистите, строителните компании – или поне така мислим. Но много от инвеститорите, с които вие разписвате договори или на които сте адвокати, всъщност са хора, за които това е първа или втора сграда, и са далече от професионализма на доказаните компании, които могат ясно и точно да гарантират сроковете.

[20:06] адв. Бояна Милчева: Напълно сте прав и тук ролята на юридическия съветник на купувача е още по-засилена. Защото понякога се налага да обясняваш дори на насрещната страна защо това, което предлагат – понякога дори не с лошо намерение, – реално не работи.

[20:22] д-р Щелян Калчев: Да. И поставя купувачите, които са техни клиенти, на риск – а в повечето случаи хората имат желание да са съвсем добросъвестни към клиентите си. Защото строителството е може би най-високорисковата дейност: толкова е разгъната във времето. Направил си плановете за едни цени, а в момента всичко се вдига постоянно. Поставяш си въпроса: окей, режеш първо от печалбата, а след това какво правиш? Защото ако тръгнеш да режеш твърде много и, не дай си боже, влезеш в загуба, тогава е огромен риск за целия проект и започва да се поставя въпросът чии интереси са на първо място. Добре. Третото нещо, което не бихте подписали в договор за покупка на ново строителство?

[21:20] адв. Бояна Милчева: Договор, който предвижда неустойки единствено за забава при плащанията, но абсолютно никаква отговорност за предприемача при негова забава. Да не говорим пък за възможност за разваляне при определена прекомерна забава – дори и при форсмажорни обстоятелства. Аз винаги препоръчвам страните да определят един максимален срок на изчакване – законът дава такава възможност, – след който договорът може да се прекрати, а имуществените последици се определят на база на законовите разпоредби. Но съм виждала много договори, които са безкрайни и не дават възможност за излизане от тях, а очевидно няма да бъдат изпълнени.

[22:15] д-р Щелян Калчев: Те могат да бъдат изпълнени, но са в интерес на този, който ги е създал. Смея се, защото в практиката много често, ако някой пострада и се разгледа договорът му, се вижда, че той не е добре балансиран. И тогава задавам един много генерален въпрос: „Добре, как твоят адвокат ти позволи да го подпишеш?“ Вдига ръце и казва: „Нямах адвокат. Доверих се на строителя – каквото ми дадоха. С тях не може да се спори, това не може да се променя: или го вземаш, или не го вземаш.“ Така е – когато имаш 20 човека на опашката, си смел и казваш: „Или се съобразяваш с моите правила, или си чао – ако не си ти, ще е някой друг.“ Сега обаче нещата се променят.

[22:55] д-р Щелян Калчев: А всъщност винаги трябва да бъде така: „Добре, кажи какво те притеснява.“ И ако не е някаква голяма драма… Защото, представете си, ако всеки договор започне да се променя – как ще изглежда процесът при един строител? Разбирам и колегите.

[23:10] адв. Бояна Милчева: Но тук основната роля на опитния професионалист е изначално да подготви добре балансиран договор, което е напълно възможно. И тогава, ако от другата страна стои човек с достатъчно опит в областта на строителството и недвижимите имоти, той ще каже на клиента си: „Да, договорът, който ти предлагат, е напълно окей.“

[23:30] д-р Щелян Калчев: Да – „ако може да се бутне това, но генерално е окей“. Всеки позволява някаква малка промяна.

[23:36] адв. Бояна Милчева: Но ако от другата страна седи безкрайно небалансиран продукт и емоционалната привързаност на купувача не е толкова голяма и той послуша съвет – еми, да, ще загубиш един клиент. В момента може да имаш 20, но за следващия си обект…

[24:08] д-р Щелян Калчев: Нещата се променят и това вече е факт. Впрочем аз съм много за едно нормализиране. Много често го казвам: един такъв луд пазар, в който сделките трябва да се случват бързо и на високи цени, не е добре за никого. Хората си мислят, че пазарът е добър – напротив, никак не е добре. И сами си създаваме проблеми, които ще решаваме дълго време. Но пустата ни човешка природа е такава. Минавам на следващия въпрос.

[24:32] адв. Бояна Милчева: И ние обичаме да си купуваме имоти – българинът обича да си купува имоти.

[24:36] д-р Щелян Калчев: Което много дразни продавачите на други инвестиционни класове, които постоянно се опитват да изтеглят парите от пазара на имоти с преувеличаване или с използване на паника, за да ги пренасочат към други активи. Но истината е, че всеки актив носи своите рискове и човек трябва много внимателно да прецени колко яйца в колко кошници слага – и чия е тази кошница. Вие работите с много инвеститори и съм напълно убеден, че често чувате съвети между тях или хора идват със съвети от други, а вие си казвате: „Знаеш ли колко пари може да ти коства този съвет?“ Кои са най-големите заблуди на хората, които се занимават с инвестиции в имоти или искат да започнат, които смятате, че биха им стрували много пари?

[25:30] адв. Бояна Милчева: Тук бих си позволила да направя разграничение – нека използвам малко терминологията на капиталовите пазари – между професионални и непрофесионални инвеститори. При непрофесионалните, разбира се, митовете са много повече. Единият, който доста често битува, може би вече го коментирахме: „Плати сега на зелено, ще вземеш добрата цена, пък и ще ти е по-евтино при самото прехвърляне – няма да има ДДС.“ Не, това не е вярно. Моментът на плащане не определя какъв вид ще е сделката, която ще сключиш, от гледна точка на облагането, а всички рискове, свързани с ранното плащане, са налице.

[26:12] д-р Щелян Калчев: Да. Също много често хората не си правят добра сметка, че тези вложени пари не могат да работят някъде другаде с определена доходност. Ако някой ти даде 5% отстъпка, а ти му дадеш пари, които могат да работят на 7, 8, 10 или 12%, или пък при много по-нисък риск – всъщност ти си леко прецакан. Но такава е човешката природа.

[26:35] адв. Бояна Милчева: Да. Но това може би вдига летвата прекалено много за обикновения инвеститор. Има доста по-простички правила, които могат да се спазват: не плащай много и настоявай да платиш по банков път.

[26:52] д-р Щелян Калчев: Оха, голям проблем.

[26:55] адв. Бояна Милчева: Голям проблем, да. Истина е, че таксите, свързани с прехвърлянето на недвижими имоти, не са малки – суми от порядъка на 3,1–3,2% от стойността на имота. Говоря за София, тъй като данъкът при възмездно придобиване на имущество се определя в определени граници от общините и не е еднакъв във всяка община. В София е 3%. Повечето общини са се възползвали от максимума.

[27:30] д-р Щелян Калчев: Да, вдигнаха го. Сумата не е малка.

[27:40] адв. Бояна Милчева: Не е малка. Но тук трябва да се погледне по-голямата картина. Ако си решил да инвестираш – в повечето случаи със заемни средства – една огромна сума в имот, дали ще инвестираш още 10 000 €, но ще си запазиш възможността средствата да са изцяло проследими и при евентуална данъчна проверка да можеш да покажеш откъде идват, как са минали и къде са отишли? А не дай си боже да се случи нещо със собствеността и да се наложи да търсиш тази сума обратно от продавача – ситуация, която не е невъзможна. Тогава доказването на вноски, дадени в брой, е почти невъзможно пред съда.

[28:28] д-р Щелян Калчев: И ти си в нарушение на закона, ако са над 10 000.

[28:33] адв. Бояна Милчева: Да. Но дори да кажем, че приемеш административната санкция като по-малкото зло, имаш ограничения в самото доказване в един граждански процес. Многократно ми се е случвало да видя ситуация, при която насрещната страна казва: „Не се тревожи, сега ще го предвидим като неустойка – всичко ще е наред.“

[29:08] д-р Щелян Калчев: Да – „няма драма, не се притеснявай“.

[29:10] адв. Бояна Милчева: И след това по тези неустойки започва оспорване в съда относно тяхната евентуална прекомерност. Има рискове, които с плащането на пълната продажна цена по банков път биха били спестени от деня на сделката нататък.

[29:30] д-р Щелян Калчев: Много е важно да кажем, че когато става въпрос за инвестиция, не става въпрос само да похарчим пари за един имот. Трябва да включим в разхода всички такси и данъци за придобиване, комисионни, хонорари и така нататък, да предвидим ремонтни дейности и други неща – а не да кажем: „Този имот струва 200 000 и това е.“ Не – всичко трябва да влезе в калкулацията. Така трябва да прави всеки отговорен инвеститор.

[30:05] д-р Щелян Калчев: Давам ви един конкретен казус. Масова практика е строителят да каже: „Виж, искам 150 000 € за този имот, но ще го изповядаме официално за 90 000 €. Другите пари ги искам на ръка.“ И хората са готови да го направят. Кой е уязвим при една данъчна проверка – освен това, което вече казахте? Кой ще бъде разследван – само строителят, купувачът, двете страни?

[30:30] адв. Бояна Милчева: И двете страни са уязвими. При продавача проблемът теоретично би трябвало да е по-голям, тъй като там говорим за заобикаляне на данъчния закон и плащане на по-малко данък. Това може да доведе до увеличаване на данъчния резултат с разликата и плащане на данъка плюс лихви.

[30:52] д-р Щелян Калчев: До коя разлика – до пазарната? С днешните данни данъчните много лесно могат да я установят.

[31:00] адв. Бояна Милчева: Абсолютно. За тях това никак не е трудно. Хората понякога се заблуждават, че данъчната администрация не може да разбере това или онова, но всъщност тя може да разбере почти всичко.

[31:15] д-р Щелян Калчев: А за купувача рискът какъв е – чукане на вратата: „Добър ден, данъчна ревизия“?

[31:20] адв. Бояна Милчева: Той участва в заобикалянето на закона. Най-малкото, което ще се случи при най-добро развитие на ситуацията, е да бъде включен в данъчната ревизия: ще му се искат документи, доказателства, предварителни договори, окончателни договори. И твърде е възможно администрацията да прецени, че може да направи проверка на всичките му доходи – на произхода на средствата. Данъчната администрация разполага с правомощието да провери произхода на средствата и доходите на всяко физическо лице.

[32:08] д-р Щелян Калчев: Не знаеш какво може да се появи от нищото. Тоест рискът е и за купувача, така ли?

[32:12] адв. Бояна Милчева: Абсолютно – и за купувача, от данъчна гледна точка, от страна на органите на НАП.

[32:17] д-р Щелян Калчев: Тоест ако преценят, че една сделка е чувствително под пазарната цена, има голяма вероятност да подкарат не само строителя, но и всичките купувачи?

[32:25] адв. Бояна Милчева: Да, особено ако говорим за сделки със скъпи имоти, които очевидно са със занижена цена – много под пазарната си стойност.

[32:35] д-р Щелян Калчев: А всъщност ние подписваме и документи, в които декларираме, че това е реалната стойност. Така че рано или късно всичко ще се изсветли – с навлизането на дигитализацията, с AI, с изкристализирането на данните и така нататък. Следите остават. Колко години назад НАП може да реши, че иска да направи проверка за нещо, което ѝ представлява интерес?

[33:10] адв. Бояна Милчева: Данъчната давност е малко по-дълга от обикновената по гражданските отношения. Тя е, грубо казано, шест години, защото е пет години от края на годината, в която е трябвало да бъде подадена данъчната декларация. Като сметнеш, че срокът за подаване на декларацията е в рамките на следващата година, грубо стават шест години, понякога и малко повече.

[33:38] д-р Щелян Калчев: Тоест могат да върнат лентата назад без никакъв проблем четири-пет години за някоя сделка – или покрай едното да проверят и другото.

[33:46] адв. Бояна Милчева: Могат. Нещо друго, което хората по-скоро не знаят, е, че лихвата по публични вземания е много солена.

[34:00] д-р Щелян Калчев: Колко е, да чуят отново всички?

[34:02] адв. Бояна Милчева: В момента е над 10%.

[34:04] д-р Щелян Калчев: Което е чудесна доходност впрочем – за държавата.

[34:08] адв. Бояна Милчева: Абсолютно. И едно задължение, което може да е било доста скромно, на петата година вече изглежда по съвсем различен начин.

[34:15] д-р Щелян Калчев: Смеем се, но никак не е смешно. Целта на такъв подкаст е да бием камбаната за някои проблеми – не можем да обхванем всички драми, но поне да накараме хората да се замислят и да кажат: „Абе, искам да направя това – да питам доверения си адвокат и да търся варианти за управление на риска, доколкото е възможно.“ Или пък, ако човек реши да прави бели, поне да е наясно какво рискува.

[34:44] адв. Бояна Милчева: Абсолютно, да.

[35:28] д-р Щелян Калчев: Задавам един въпрос, който е микс – първо от нас, допълнен от участник във Viber канала. Нашият въпрос е: „Купувам, ремонтирам и препродавам като физическо лице. Кога НАП ме смята за търговец? Има ли безопасен брой сделки, кога подлежа на регистрация по Закона за ДДС и как да се предпазя от изненадата, че трябва да начисля ДДС при продажбата?“ Малко по-късно искам да отделим специално внимание на въпроса каква е разликата между ново и старо строителство от данъчна гледна точка. Въпросът се припокрива с въпрос от нашия участник във Viber групата Миро: „Ако физическо лице продаде два или три имота в рамките на една година, възниква ли риск от регистрация по ДДС, дори ако ги притежава повече от три години? Има ли значение дали продажбите са в една календарна година или са разпределени в две последователни години?“ Много въпроси станаха – започнете откъдето прецените, но посоката е една.

[36:16] адв. Бояна Милчева: Посоката е една и съща, да. Това може би е една от най-опасните за физическите лица зони – възможността да се окаже, че трябва да бъдеш регистриран по Закона за данък върху добавената стойност и съответно да начисляваш данък върху продажбите си. В публичното пространство битува един полумит – нека го наречем така, – че ако имаш под три сделки, всичко е наред.

[36:44] адв. Бояна Милчева: Той е базиран на една по-стара практика на съдилищата, която разглеждаше три като цифрата, показваща постоянност в дейността. Само че тази практика вече се доразви, тъй като целта на ЗДДС е да обложи реалната независима икономическа дейност. Идеята на закона е да бъдат регистрирани лицата, които наистина търгуват с имоти или изкарват доходи, свързани с имоти, като част от независима икономическа дейност, а не като нещо инцидентно. Бройката три все още не е лошо да я имаме предвид при планирането на бъдещи продажби, но тя не е единственият водещ критерий.

[38:02] д-р Щелян Калчев: А кое друго?

[38:03] адв. Бояна Милчева: Характерът на дейността. Тоест ако се занимаваме с това да рекламираме имоти, да ги реновираме и препродаваме, да ги отдаваме системно под наем – включително краткосрочните наеми, които сега са толкова популярни в различни туристически градове, – и това е нашата дейност, от която вадим значителна част или основната част от доходите, с които живеем, това е независима икономическа дейност. Тя може да се окачестви като такава дори при две сделки, в зависимост от обстоятелствата.

[38:46] д-р Щелян Калчев: За какъв период?

[38:48] адв. Бояна Милчева: Периодът за задължителна регистрация по ЗДДС е 12-месечен, но подновяващ се всеки месец. Тоест длъжен си да следиш дали оборотът, който си реализирал от подобен вид дейност през последните 12 месеца, надвишава определен праг. В момента този праг е доста нисък – грубо 51 000 €, старите 100 000 лв. Идеята е да се повиши от началото на следващата година, но все още няма окончателно решение колко ще стане. Може би ще е 166 000 лв., тоест около 86 000 € [бел. ред.: 166 000 лв. по фиксирания курс 1,95583 са ≈ 84 875 €]. Нещо друго, което се забравя или по-скоро не се съобразява, е, че си длъжен да подадеш заявление за регистрация в доста кратък срок – седем дни от момента, в който оборотът е достигнат.

[39:42] д-р Щелян Калчев: Тоест възможно е, ако продаваш в един и същи ден повече от един имот…

[39:46] адв. Бояна Милчева: Да. Ако с първия минеш оборота, трябва да начислиш ДДС върху втория.

[39:52] д-р Щелян Калчев: Тоест опитват се да отрежат практиката на много сделки в един ден. Разбрах.

[40:00] адв. Бояна Милчева: Точно така. Това е от последните изменения в закона.

[40:17] д-р Щелян Калчев: Реално кой трябва да се регистрира? Ако правя една сделка в годината – продавам един имот, да речем за лично ползване – окей. А ако съм го купил с цел продажба? Какво казва законът?

[40:32] адв. Бояна Милчева: При една сделка шансът данъчната администрация да приеме, че това е независима икономическа дейност, е сравнително малък. Но ако сте ангажирали много средства за рекламиране на имота преди продажбата му и сте го отдавали под наем с цел получаване на доход…

[40:52] д-р Щелян Калчев: Да кажем, като Airbnb.

[40:54] адв. Бояна Милчева: …тогава натрупването на различни фактори ви окачествява по-скоро не като лице, което прави инцидентна продажба на наследен от родителите си имот, а като някой, който се занимава с експлоатация и препродажба на недвижими имоти.

[41:12] д-р Щелян Калчев: Добре де, ако данъчните видят: тая година си купил и си продал, след 12–13 месеца – пак, след още 13–14 – пак. Как ще го третират? Ще кажат, че задължително трябва да се регистрираш? И какво се случва, ако се поиска с някаква задна дата – ако държавата прецени…

[41:35] адв. Бояна Милчева: Става много неприятно. Тук може би още едно неразбиране доста често съществува при инвеститорите физически лица – между задължението за регистрация по ДДС и нуждата да се плати данък общ доход, стария данък върху доходите на физическите лица. Законът за данъците върху доходите на физическите лица дава възможности за данъчни облекчения и необлагаеми суми. Ако продаваш един жилищен имот, който си придобил преди повече от три години, тази продажба е необлагаема за теб. Същото важи не само за жилищни, но и за нежилищни имоти, ако между датата на придобиване и датата на продажба са минали повече от пет години.

[42:41] д-р Щелян Калчев: Можем ли тук да отворим една скоба – каква е разликата от данъчна гледна точка между старото и новото строителство? Защото много често хората се бъркат кога ще има начисляване, кога няма, кои са освободени и така нататък. Но само да завършим това: означава ли казаното преди малко край на модела, в който физическите лица се възползваха от всякакви вратички, за да правят бизнес с имоти, без това да минава през юридическо лице?

[43:03] адв. Бояна Милчева: По-скоро вече са доста затруднени.

[43:06] д-р Щелян Калчев: И какво е решението?

[43:09] адв. Бояна Милчева: Решението е: ако това ще е вашият бизнес, по-добре се регистрирайте по ДДС.

[43:13] д-р Щелян Калчев: С юридическо или с физическо лице?

[43:15] адв. Бояна Милчева: В случая може би по-добре би било да е юридическо лице, макар че физическите лица общо взето имат абсолютно същите права и задължения, ако се регистрират по ЗДДС. Тук обаче би се появила една неблагоприятна последица от гледна точка на данъка върху доходите: по ЗДДФЛ физическите лица, които извършват дейност – образно казано – като еднолични търговци, дължат данък от 15%. Това е единствената ставка над 10% в нашето законодателство.

[43:50] д-р Щелян Калчев: Въпрос на сметки.

[43:52] адв. Бояна Милчева: Въпрос на сметки е. Най-вероятно по-изгодно ще излезе работата с юридическо лице.

[44:08] д-р Щелян Калчев: Макар и със счетоводната такса.

[44:10] адв. Бояна Милчева: Макар и със счетоводното обслужване, което – особено ако практиката е по-развита – далеч няма да е в размер, който да надхвърли една разлика от 5%, ползвания данъчен кредит или възможността юридическото лице да признава разходи и амортизации при формиране на данъчния си резултат. По принцип юридическите лица като концепция са създадени за бизнес. И те дават по-голяма защита, отколкото физическите.

[44:38] д-р Щелян Калчев: Да ви попитам пак, извинявайте – въпросът ми за новото и старото. Имахме толкова интересни въпроси и голям интерес от нашите участници, от нашето Viber племе – чаках този епизод с големи въпроси. Неслучайно започнах с това, че държавата прави промени, особено сега, в желанието си да увеличи приходите: търсят се всякакви варианти и се затягат всякакви кранчета, казано на разговорен език. Хубаво е хората да бъдат информирани, защото инвестицията в имоти ще я има, докато съществува този икономически модел – след пет години светът може да е тотално различен и никой да не се интересува кой къде инвестира, защото може и да няма пари за инвестиции. Знам ли?

[45:30] адв. Бояна Милчева: Да се надяваме, че няма да е така, но сте абсолютно прав.

[45:33] д-р Щелян Калчев: Трябва да внимаваме, защото данъчната среда се променя постоянно и това, че ние не знаем нещо, не е наше извинение.

[45:40] адв. Бояна Милчева: Абсолютно не е. И още веднъж казвам: не трябва да се подценява данъчната администрация – тя също се развива заедно с развитието на пазара.

[45:50] д-р Щелян Калчев: Те много добре знаят всичко – въпросът е към кого как прилагат нещата. Новото и старото?

[45:56] адв. Бояна Милчева: Да, това има значение от гледна точка на нуждата от регистрация по ДДС, тъй като законът борави с термина „облагаем оборот“. За да се появи нуждата от регистрация, облагаемият оборот трябва да е над прага, който вече коментирахме, а при изчисляването му участват само т.нар. облагаеми с ДДС сделки. Законът разглежда част от сделките като необлагаеми, тоест не си длъжен да начислиш ДДС при тях. Една от тях е сделката със стари имоти.

[46:30] д-р Щелян Калчев: Вторичният пазар.

[46:32] адв. Бояна Милчева: Вторичният пазар.

[46:34] д-р Щелян Калчев: Какво означава „стар имот“?

[46:36] адв. Бояна Милчева: Стар имот, най-грубо казано, е този, при който от момента на въвеждането му в експлоатация са минали повече от 60 месеца. При старите имоти генералното правило е, че те са освободени доставки – не се начислява ДДС.

[47:06] адв. Бояна Милчева: Тук има нещо, което понякога се пропуска. Освобождаването се отнася, най-общо казано, за сградите и техния прилежащ терен, който се изчислява по определени в ЗДДС правила. Останалата земя извън прилежащия терен винаги е облагаема доставка. Тоест ако продавам стария си апартамент заедно с идеални части от УПИ, трябва да се посъветвам с данъчен консултант или поне със счетоводител каква част от продажбата на земята няма да е освободена.

[47:56] д-р Щелян Калчев: Добре, а ако продаваш право на строеж?

[47:59] адв. Бояна Милчева: Тук е интересно. Законът казва, че продажбата на право на строеж е освободена доставка, но това не важи за строителната услуга. Тоест можеш да продадеш правото на строеж, без да начислиш ДДС, но ако извършваш и строителна услуга – а това е хипотеза, която се отнася по-скоро за предприемачите, отколкото за физическите лица, – строителната услуга подлежи на облагане с ДДС на общо основание.

[48:35] адв. Бояна Милчева: Само да допълня нещо. Вече не е толкова нова, но да кажем сравнително нова промяна в Закона за ДДС е хипотезата, в която стари сгради за целите на ДДС могат да се разглеждат като нови. Това са случаите на преустройства и ремонти.

[48:55] д-р Щелян Калчев: Това исках да попитам.

[48:57] адв. Бояна Милчева: …които изискват одобряване на строителни книжа и съответно въвеждане наново в експлоатация и изискват разходи над определен лимит, определен в закона спрямо пазарната стойност на имота. Той се сменя доста често, затова самата цифра няма да я коментирам. Ако тези предпоставки са налице, е възможно сграда от 1900 г. да се окаже нова.

[49:28] д-р Щелян Калчев: Тоест, за да го опростим в едно изречение – какво се получава?

[49:32] адв. Бояна Милчева: Ако имаме преустройство, за което са ни дали разрешение за строеж…

[49:36] д-р Щелян Калчев: Много важно – имаме разрешение за строеж. А ако сме го правили просто така, без разрешение?

[49:42] адв. Бояна Милчева: Ако пак сме в хипотезата на преустройство и сме дали много пари за него, данъчните спокойно могат да го квалифицират като нова сграда за целите на ДДС. Това, че не сме изпълнили административните си задължения, няма да ни спаси от данъци. Най-много да ни премахнат строежа като незаконен.

[50:00] д-р Щелян Калчев: Разбирам.

[50:02] адв. Бояна Милчева: Така че трябва много да се внимава с преустройството на стари сгради и съответно с тяхната продажба.

[50:09] д-р Щелян Калчев: Добре. Много инвеститори, които използват стратегията fix and flip, преминаха към юридически лица заради тези промени и се наложи да ги регистрират по ДДС. Конкретен кратък отговор на следния въпрос – за нашите зрители питам: фирма, регистрирана по ЗДДС, купува имот на 25 години, в който прави козметично преустройство. Трябва ли продажбата да бъде обложена с ДДС, или не?

[50:38] адв. Бояна Милчева: Законът позволява, специално за старите сгради, да избереш доставката ти да е или освободена, или облагаема с ДДС. В конкретната ситуация юридическото лице твърде вероятно е ползвало данъчен кредит за огромна част от дейностите по ремонт, обновяване, консултации. В този случай бих посъветвала клиента си да направи доставката облагаема.

[51:10] д-р Щелян Калчев: Тоест той купува без ДДС, а продава с ДДС?

[51:14] адв. Бояна Милчева: Да, но всички свързани с имота услуги са били облагаеми с ДДС и той е ползвал данъчен кредит. Ако след ползването на този данъчен кредит доставката – продажбата – е освободена, ще се наложи корекция на ползвания данъчен кредит.

[51:40] д-р Щелян Калчев: Разбирам. Имаме въпрос от нашата Viber група – Пламен Димитров ви пита, защото участниците знаеха, че ще ни гостувате. Затова казвам: който иска предварително да получава пикантна информация, която няма да бъде публикувана никъде, заповядайте в нашия Viber канал – линкът е в описанието. „Кога инвестирането в имоти чрез фирма става по-изгодно от инвестирането като физическо лице? Как влияят върху тази преценка възможността за ползване на данъчен кредит и разходите за счетоводно обслужване? И кои са предимствата и рисковете една фирма да се използва едновременно за инвестиции в имоти и за други търговски дейности?“ Накратко: имот на мое име или на фирма?

[52:30] адв. Бояна Милчева: Отговорът на този въпрос зависи най-вече от това за какво ще използвате имота. Ако това ще е вашият личен имот, в който ще живеете вие и семейството ви, по-скоро ще си докарате главоболия, ако го купите чрез юридическо лице и ползвате данъчен кредит.

[52:50] д-р Щелян Калчев: Ще ви питам за тази хипотеза след малко. А ако това е бизнес имот?

[52:54] адв. Бояна Милчева: Тогава има доста голям смисъл да се използва юридическо лице, въпреки съпътстващите разходи за счетоводство. Защото, особено при по-скъпи имоти, стойностите на ползвания данъчен кредит, възможността след това да се ползва данъчен кредит за услуги, свързани с имота, възможността да се приспадат разходи при определяне на годишния финансов резултат на юридическото лице и да се ползват амортизации – всичко това би имало много по-голям икономически смисъл и би било доста по-голяма цифра от хонорара на счетоводителя.

[53:35] д-р Щелян Калчев: Тоест кратък отговор: кое оставя повече пари в джоба ми?

[53:38] адв. Бояна Милчева: Фирмата – ако ще правя бизнес.

[53:42] д-р Щелян Калчев: Ако ще правя бизнес. Добре.

[53:44] адв. Бояна Милчева: Не бих смесила обаче – ако имам разнопосочни бизнеси, в които участват например различни съдружници – оборотите на различните дейности.

[54:05] д-р Щелян Калчев: Ако стане време, ще ви питам и за проекти, имоти, фирми и така нататък. Но сега да ви задам един конкретен въпрос, който интересува друг наш зрител – след малко ще задам и въпросите от Миро. „Купувам имот през фирма и възстановявам ДДС, после го давам под дългосрочен наем или се нанасям в него. Кога трябва да върна част от тези пари и колко?“ И евентуално, ако стане време, да разгледаме казуса с Booking, ако го даваме краткосрочно. Но нека първо погледнем практиката, при която хората казват: „Ах, ще го купя от строител с фирма по ДДС, ще си върна ДДС-то и после ще го давам под наем или ще живея в него.“ Какво става в тези ситуации? Добра идея ли е?

[54:50] адв. Бояна Милчева: Това може би е най-лошата идея, особено в ситуация, в която подобни сделки вече са на радара на данъчната администрация. Купувам и се нанасям – трябва да направя корекция на целия ползван от мен данъчен кредит.

[55:10] д-р Щелян Калчев: Ползваш го за себе си – забрави за данъчния кредит.

[55:13] адв. Бояна Милчева: Да. Защото личното ползване не е облагаема доставка за целите на ДДС, а възможността да ползваш данъчен кредит е свързана само с това стоката, която си придобил, да се използва за последващи облагаеми доставки или за независима икономическа дейност.

[55:35] д-р Щелян Калчев: Тоест и вариантът, в който го давам на братовчедка ми да си живее там 10 години – с договор или без…

[55:40] адв. Бояна Милчева: С договор или без – пак не върши работа. Но ако го давате като Airbnb, това вече е независима икономическа дейност.

[55:50] д-р Щелян Калчев: Но за тази цел трябва да има регистрация.

[55:52] адв. Бояна Милчева: Регистрация и категоризация по Закона за туризма. Тогава дължиш ДДС върху приходите от 9%, ако не се лъжа, а не 20%. Администрирането на дохода става по-трудно, но за опитен счетоводител това не е проблем.

[56:15] д-р Щелян Калчев: Тоест на тази тема вашият съвет е – да го правим или да не го правим?

[56:20] адв. Бояна Милчева: Отново стигаме до разделението: ако е моят жилищен имот – само ще си докарате главоболия.

[56:27] д-р Щелян Калчев: А ако го давам под наем?

[56:29] адв. Бояна Милчева: Ако го давате под наем на физически лица за дългосрочно ползване – отново по-добре не го правете с дружество.

[56:36] д-р Щелян Калчев: Има ли тогава ДДС в наема, или не?

[56:38] адв. Бояна Милчева: Тогава няма да има – това е освободена доставка.

[56:41] д-р Щелян Калчев: И това е проблемът. Държавата казва: „Чакай малко. Значи ти ми вземаш от мен ДДС-то, а после не ми даваш шанс да си го взема обратно?“ И какво става тогава?

[57:04] адв. Бояна Милчева: Тогава казва: „Добре, няма проблем. Само че ти имаш един ползван данъчен кредит – върни ми го и после си прави с имота каквото искаш.“ А ако ти го кажа на петата година…

[57:16] д-р Щелян Калчев: Ще го върна с лихва.

[57:18] адв. Бояна Милчева: Да, с лихвата.

[57:20] д-р Щелян Калчев: Ясно. Добре – има ли изобщо вариант да купя на фирма и да правя нещо освен Airbnb? Защото много хора си казват: „Купувам някаква къща за 500 000…“

[57:32] адв. Бояна Милчева: Възможно е да я давате под наем и да определите наема също да е с ДДС – ако си издавате фактури с ДДС, тогава е вариант. Но представете си, ако трябва всеки месец да си издавате фактури на себе си с ДДС. Имало е наши клиенти, които са се опитвали да използват тази възможност; някъде на първата година, мисля, минаха прага на търпимост и след това…

[58:08] д-р Щелян Калчев: „Не, ще коригирам.“ Имам въпрос от нашия зрител от Viber общността, Миро: кога отдаването под наем на няколко имота от физическо лице може да бъде определено от НАП като стопанска дейност? Има ли значение дали имотите са три, пет или повече? И допълнение – защото е задал три въпроса: ако човек няма друга трудова заетост и основните му доходи идват от отдаване на имоти под наем, може ли НАП да изиска плащане на осигуровки върху тези доходи? От какво зависи това?

[58:40] адв. Бояна Милчева: Възможно е да се приеме за независима икономическа дейност.

[58:44] д-р Щелян Калчев: Отново само броят на имотите? Купил съм си три имота с лични средства и искам да ги давам под наем.

[58:50] адв. Бояна Милчева: Броят на имотите няма да е единственият определящ фактор.

[58:55] д-р Щелян Калчев: А кое друго?

[58:57] адв. Бояна Милчева: Отново трябва да се върнем към преценката дали тази дейност се извършва по стопански начин. Тоест дали инцидентно съм купил в различни години няколко имота и ги давам под наем, или съм купил тези имоти, имам рекламна агенция, която се грижи за тях, имам брокери, които постоянно ми търсят наематели…

[59:25] д-р Щелян Калчев: Ремонтирам ги и ги преотдавам.

[59:27] адв. Бояна Милчева: Всякакви дейности, които навеждат по-скоро на това, че това е твое стопанско начинание, а не допълнителен доход към това, че, да кажем, работиш като лекар, но имаш три имота. Това може да се интерпретира като индикация, че това ти е бизнес, и тогава облагането ти би трябвало да бъде като на едноличен търговец. [бел. ред.: въпросът за осигуровките не получава отделен отговор в епизода.]

[1:00:13] д-р Щелян Калчев: Имам един последен въпрос от нашите зрители. Мисля, че отговорихте частично, но все пак: обсъждат се промени в облагането на имотните сделки, при които дори еднократна продажба от физическо лице на имот, притежаван по-малко от пет години, може да доведе до задължение за начисляване на ДДС. Кратък отговор?

[1:00:28] адв. Бояна Милчева: Не.

[1:00:31] д-р Щелян Калчев: Не. Добре. Искам обаче да задам следния въпрос. Появи се практика на пазара, когато се продава имот, да се предложи да се купи цялата фирма – тоест да се прехвърлят дяловете на фирмата, която е собственик на имота, вместо имотът да се прехвърли от фирмата по стандартния ред с покупко-продажба. Какво е това – добра възможност или купувам чужди проблеми? Защото едно е да купиш фирмата като разход, друго е да платиш 30 000 за данъци.

[1:01:04] адв. Бояна Милчева: На първо четене изглежда изключително примамлива опция. Спестяваш прословутите 3%, които много дразнят всеки купувач. Спестяваш и ДДС-то, тъй като продажбата на дружествени дялове или акции е освободена доставка по смисъла на ЗДДС. На първо четене изглежда, че си в много добра финансова ситуация. Само че, купувайки дружество, ти купуваш всичко, свързано с него – права и задължения. Проблемът би бил в многото задължения…

[1:01:40] д-р Щелян Калчев: Ако те не са видни.

[1:01:42] адв. Бояна Милчева: Това е най-големият проблем, тъй като не всичко е проследимо като тип задължение дори от опитен юрист. Има такива, които и счетоводно трудно биха били проследими – т.нар. задбалансови. Задълженията по запис на заповед, например, счетоводителите много обичат да ги осчетоводяват задбалансово. Подобна сделка би имала много смисъл, ако купувачът е подготвен да направи добър правен анализ на това, което купува, а продавачът е готов да му даде гаранции, че ако нещо се случи, ще поеме разходите за покриване на съответните вреди. Това има смисъл при големи сделки, в които продавачът – образно казано – би имал какво да загуби, ако декларираното от него се окаже невярно.

[1:02:55] д-р Щелян Калчев: Тук се намесва и темата за апорта, но нямаме време да я дискутираме. Ако някой се интересува дали вместо покупко-продажба не е по-добрият вариант апорт на активи в нови юридически лица и така нататък, може би е добре да се свърже с вас и да получи конкретен отговор.

[1:03:11] д-р Щелян Калчев: Задавам последен въпрос, защото сме в края на нашето предаване. Благодаря за професионалните отговори. Един личен въпрос: с какво искате да бъдете запомнена?

[1:03:20] адв. Бояна Милчева: Надявам се – с това, че съм разумен адвокат. Някой, който не би посъветвал клиента си да се съди ненужно, а по-скоро би го напътствал към уреждане на отношенията така, че балансът на интересите да е спазен. Има една любима на адвокатите приказка: ако и двете страни са еднакво недоволни, значи сме си свършили добре работата.

[1:03:50] д-р Щелян Калчев: Предполагам, че е така. А в личен план – с едно изречение? Всички гости питам за това.

[1:04:02] адв. Бояна Милчева: С какво искам да бъда запомнена? Банално звучи, но се надявам, че съм добър човек.

[1:04:10] д-р Щелян Калчев: Дай боже да е така. Как могат зрителите да се свържат с вас в ролята ви на адвокат – социални медии, имейл?

[1:04:18] адв. Бояна Милчева: Присъстваме във всички социални медии. LinkedIn, разбира се, като професионална социална медия е водеща.

[1:04:24] д-р Щелян Калчев: Като Бояна Милчева ли, или как?

[1:04:26] адв. Бояна Милчева: Като „Димитров, Петров и Ко“ или DPC – мисля, че така може да бъдем намерени по-лесно. Присъстваме и във Facebook, и в LinkedIn. И, разбира се, имаме уебсайт: www.dpc.bg.

[1:05:02] д-р Щелян Калчев: Надяваме се този епизод да е бил полезен. Адвокат Милчева, много благодаря за изчерпателния разговор. Каквото и да засегнем, винаги има толкова много да се говори, но в края на краищата, ако някой има нужда от консултация, да си търси добър адвокат. Важното е, че бием камбаната.

[1:05:22] адв. Бояна Милчева: Да. Разходът си заслужава. Много благодаря още веднъж за поканата и за много добре подготвените въпроси – те, разбира се, имат огромно значение за разговора.

За авторите

д-р Щелян Калчев – Водещ на „Банкноти от Имоти“ – подкаст за инвестиране в недвижими имоти с интервюта с инвеститори и експерти от бранша.

адв. Бояна Милчева – Адвокат с над 20 години опит, съдружник в адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“ (DPC) и ръководител на данъчната практика, с експертиза в недвижимите имоти и строителството.

Още отговори от Базата знания

Материалът е с информационна цел и не представлява финансов, данъчен или правен съвет. Мненията и прогнозите на гостите и водещия са лични и са отбелязани като такива.

Банкноти от имоти в пощата ти!

    Запиши се за нашия нюзлетър

    Най-важните новини, стратегии, тактики, анализи, съвети и видеа относно инвестирането в имоти, както интервюта с успешни инвеститори и предприемачи.

      * Ние не споделяме лични данни с трети лица! За повече информация, проверете нашата Политика за поверителност.