ПРОДАДЕН!

ДОМ „ХАРПАЛИКА“ е новото бижу в сърцето на Източна София, находящ се в гр. София, ж.к. Мусагеница.
Но защо кръстихме този дом “Харпалика”? Прочетете притчата тук.

*Визуализациите представят идейния проект. При реализация са възможни разлики в цветовете и елементи от дизайна спрямо илюстрациите. Имотът се продава полуобзаведен – само с оборудвана кухня.

За имота:

Апартаментът е тристаен, преустроен на четиристаен. Разположен е на етаж 1, в панелен блок №89, с квадратура по документ за собственост – 79 кв.м. без терасите. Реално заснета квадратура: 82 кв.м. + 8,5 кв.м. тераси = обща застроена площ 90,5 кв.м.

Разпределение:

коридор, три непреходни спални, дневна с кухненски бокс и трапезария и една голяма открита тераса пред дневната и една от спалните, две бани с тоалетни.

Особености:

• Вградени тоалетни структури на Grohe;
• Фаянс и теракот от европейски фирми;
• Напълно оборудвана кухня с вградени хладилник, съдомиялна, фурна, котлони и абсорбатор с 5 годишна гаранция;
• Нови входна и интериорни врати;
• Просторно междублоково пространство с 3 детски площадки пред терасата;
• Свободно паркиране;
• До болница “Софиямед”, пазар “Мусагеница”, хипермаркет, обекти за хранене и други;
• Отлична транспортна инфраструктура- на 700 метра са два основни булеварда, което значително улеснява придвижването с автомобил;
• Квартал с малко предлагане на готови жилища, липса на парцели за ново строителство и постоянно високи цени на имотите;
• Отопление: ТЕЦ;
• Изложение изток /едната спалня и дневната/, запад /другите две спални/;
• След основен ремонт – сменена дограма, сменени ВИК и ел. инсталация, външна топлоизолация, окабелен за СОТ, шпакловани и боядисани стени, подове на паркет и гранитогрес, бани и тоалетни на гранитогрес и фаянс с оборудвани санитарни възли;
• Сградата е с добре поддържан вход и заключваща се врата;
• Към имота има прилежащо мазе!

За района:

Исторически Мусагеница е наименование на стара местност в източните покрайнини на София. На югоизток граничи с ж.к. „Дървеница“, на североизток с Дървенишка река и бул. „Цариградско шосе“, на северозапад с бул. „Д-р Г. М. Димитров“, а на югозапад с булевардите „Свети Климент Охридски“ и построения с метрото бул. „Проф. Марко Семов“.

Покрай „Мусагеница“ преминават автобуси 88, 280, 413 и 294, като кварталът се обслужва най-добре от автобусна линия 280. Кварталът се обслужва също и от метростанциите „Г. М. Димитров“ и „Мусагеница“ на софийското метро. Жилищният комплекс е предпочитан от студенти заради неговата близост до Студентски град. В района на блока са спирките на автобуси 280 и 123, а метростанция „ Г. М. Димитров“ е на 8-10 минути пешеходно разстояние.

Предимства на жилището:

Апартаментът разполага с функционално разпределение, което го превръща в един прекрасен семеен имот. Отоплението е решено посредством централно парно, което обезпечава студените дни.

Изложението му позволява да има и слънчеви, и по-хладни стаи.
Качествените ремонтни дейности както и материалите, които се използват гарантират на новите собственици СТИЛ, ЕЛЕГАНСТНОСТ и НУЛЕВА допълнителна инвестиция!

Въпреки близостта на сградата до основни булеварди като бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „Д. Цанков“ е изключително тихо, тъй като източното изложение е към парк и детска площадка!

Ще бъде завършен и обзаведен по стандарт на IMVESTIA и ще бъде с напълно оборудвана кухня.

Очаква се основният ремонт да приключи до средата на март 2022 г. и жилището да бъде готово за огледи.

Произход на името Мусагеница

Ivo Anev

Било е твърде отдавна, че да се запазят категорични исторически доказателства, но на цар Хемус и царица Родопи се родил първороден син, който те нарекли Мусаген. Младият юнак първо се прославил с името си. До тогава никой не бил кръщаван така, едни се възмущавали, други възлагали големи надежди за бъдещето на царското отроче, защото всяко име иде със свой си нов късмет. Растял Мусаген и се прославил с дела, на 9 години спасил кокошките от лисица с дрянова тояга, с която баща му го научил да борави. На 14 години, той бил така умел, че успял да убие вълк единак, нападнал едно от стадата на баща му. Овчарите разказвали с възхита за уменията на младия Мусаген, а царят бил така впечатлен, че наредил да му изработят наметало от кожата на вълка.

Пораснал и заякнал Мусаген, през 24-тата година на живота си, докато се разхождал из гората попаднал на свада. Група въоръжени мъже нападнали красива млада девойка. Ядосал се юнака и се хвърлил да я защити. Умело размахвал дряновицата и много главоболия причинил, както в началото бързо се втурвали, още по-бързо се разбягали нападателите. Девойката също не бе останала безучастна, като поразила с лъка си задните части на трима от тях. Погледнал я Мусаген и още преди да се влюби, тя го прегърнала. Харпалика, каква вълнуваща жена! Другите често бяха страхливи и сякаш меланхолични, тя беше точно обратното – беше истински пожар.

Идването ѝ донесе много радост за царството на Хемус, но сякаш срещу любовта, застанаха и самите богове. Евристей цар на Тиринт и Микена изпрати Херкулес да отвлече младата Харпалика, като последен тринадесети подвиг. Беше вечер и Мусаген и Харпалика спяха прегърнати, когато Херкулес се промъкна при тях. Той се надяваше да успее да отмъкне лесно и бързо младата девойка и да се наслади на славата и богатството, което беше успял да натрупа с подвизите си. Мусаген усети мигновено внезапната липса на Харпалика. Скочи на крака и я видя в ръцете на огромния Херкулес. Мусаген обаче не изпита страх, а ярост и то такава, за която нямаше физически, а може би дори божествени граници. Той ловко взе вярната си тояга, а Херкулес със смях върна изплашената Харпалика на леглото и се подготви за битка. Пръв замахна Мусаген, а Херкулес ловко избегна дряновицата, опитвайки се да я хване. Херкулес знаеше, че той е велик герой, а срещу него е просто едно момче не виждало битки и кръв. Замахна умело Херкулес и удари Мусаген по рамото. Младият принц обаче не трепна, а атакува веднага отправяйки здрав и точен удар във врата на героя. Това изненада Херкулес, той се ядоса и стовари с всички сили топора си върху мястото, където трябваше да е Мусаген, но всъщност се оказа леглото, което той разполови на две. Готов за нов удар, Херкулес започна да замахва, когато усети силна болка в задните си части. Харпалика взела лъка си беше изпратила стрела там, където хем нямаше да нарани сериозно, но същевременно ще даде преимущество на любимия си. Така и се получи, стрелата разконцентрира щурма на героя и позволи на Мусаген да изпрати здрав и точен удар в главата му. Мусаген толкова силно удари, че гъвкавата и здрава дрянова тояга се пръсна в челото на Херкулес, а трясъкът от падането му събуди цялата околност. Още веднага Хемус разпореди загубилия съзнание Херкулес да бъде отнесен с най-бързите коне до границите на царството. Тъга се четеше в очите на Хемус и Родопи, те обаче знаеха, какво да направят.

Въздигнаха снага да защитят влюбените, царството не беше вече безопасно за тях. Още на следващия ден Мусаген и Харпалика се разделиха с Хемус и Родопи и заминаха за котловината на мъдростта, където се заселиха до една красива рекичка.Не след дълго, умният и сръчен Мусаген построи хубава, каменна къща, на която Харпалика вдъхна уют. Родиха се скоро и наследниците, две момчета и две момичета, умни и красиви, като своите родители. Местните жители обожаваха семейството, което допринесе за развитието на близкото село и защитата му от разбойници. Често беше тъжно сърцето на Мусаген, трудна обаче беше раздялата с родителите му, искаше да ги зарадва с това, че са баба и дядо. Надяваше се, че боговете са простили дързостта му да се изправи срещу Херкулес и непримиримостта на родителите му. Мъдро Харпалика го съветва да не напуска котловината, първоначално той я послуша докато децата бяха малки, но после желанието да потърси родителите си надделя. Един ден, когато най-големият му син Горублян (също наречен уникално, като баща си) навърши 18 години, той се сбогува с Харпалика и децата и замина в търсене на родителите си. Два месеца се скита Мусаген, два месеца гони ветровете, така и не откриваше родния си дом. На местата, където бяха полета, сега се издигаха снежни планини, на мястото на горичките от бадеми, в които се криеха лъвове, сега се въздигаха борови лесове, в които живееха мечки. Пътищата вече не познаваше и често се губеше срещайки хора, които му разказваха истории, как земята се е тресла в продължение на 40 дни, а от великото тракийско царство не е останало и следа. Не спираше да търси Мусаген, не се отказваше, но накрая падна на колене и извика от безсилие, скалите наоколо ехтята, връщайки шептене. Събра сили и извика още по-силно, а от скалите се разнесе куплет от тъжна песен:

Мусагене, как децата си остави, вятъра да дириш. Ний в скалите приковани, нивга няма да ни видиш.

Мусаген извика със всички сили, а скалите му отвърнаха:

Няма вече да се върнеш, защо не ни послуша? Плачат планините тъжни, плаче нашта душа.

В този миг реки потекоха с грохот, пред очите на Мусаген. Разбра той, какво е е случило и дълго вика, за да чуе заключените в скалите свои родители, но ромола на водата заглушаваше гласа му, който вече почти беше загубил.Обречен беше Мусаген, от боговете да се лута, да търси очите на любимата си Харпалика, да търси децата и дома си, нито родителите си да намери, нито да може да се върне. Споменът за любимите хора го държеше, докрай, когато един ден рухна, като стар дъб на пътя тръгващ от любовта и стигащ в безкрайността.

Харпалика дълго тъгува за любимия си, децата й даваха сила да продължи напред, а тъгата си, тя потушаваше четейки и помагайки на местните хора, които винаги търсиха нейната помощ в трудни моменти. Скоро тя се превърна в легенда на местността, като с течение на десетилетия, хора от все по-далечни краища идваха да получат от нея мъдър съвет и подкрепа. Местните все по-често трябваше да упътват странници питащи, къде е прославената жена на Мусаген, къде е Мусагеница? Минаха столетия, хилядолетия дори, забравени бяха враждите, простени бяха грешките, Мусаген, Харпалика, Родопи и Хемус отдавна са заедно с техните внуци, правнуци и пра-пра внуци на едно, може би, по-хубаво място.Историите се изпариха, страстите изстинаха, а камъните и зидовете бяха разпилявани и подреждани десетки пъти от тогава. Остана само едно самотно име, което никой, дори гражданите на днешният град София, простиращ снага в долината на мъдростта не знаеше откъде идва, а именно Мусагеница.

Мусагеница чакаща вечно, с очи напоени с тъга. До корито пресъхнало речно, тя ни подава ръка.

Там ще намериш опора,мъдрост и светлина.Тя няма умора,а безкрайна добрина.

Мусагеницо ти спаси ни, от страх и тъмнина. Душите с вода умий ни, преродени да видим света.