Повечето страни по света вече обявиха мерките си за възстановяване на икономическата активност след пандемията от коронавируса, като те включват основно директни помощи и отпускането на кредити за хората и бизнеса. Трилионите долари и евро, които ще се влеят в световната икономика, ще доведат до повишаване на цените на много стоки и услуги. Тъй като този ефект няма да се усети веднага, все още имаш време, за да се подготвиш. В тази статия ще ти споделя 5 инвестиции, които ще спасят твоите спестявания от обезценяване и задаващата се инфлация.
Добра и лоша инфлация
Повишаването на стоките и услугите до 4-5% на година се счита за здравословно. Причината е, че ние получаваме по-високи заплати, а бизнеса от своя страна повишава цените на своите продукти, за да може да получава същата норма на печалба. Умерената инфлация също води до стимулиране на икономиката чрез тегленето на кредити. През последните години у нас, лихвите по банковите заеми бяха на исторически най-ниските си нива и много хора ги използваха да си купят инвестиционни имоти или да стартират бизнес. Не на последно място, инфлацията обезценява и външните дългове на държавите по света (дали това е положително е отделна тема).
Много фактори могат да причинят инфлация, но общото между тях е, че има дисбаланс между произвежданите стоки и услуги, и парите в обръщение. Най-простият пример, който мога да дам е със стоките от първа необходимост, които са в основата при изчисляването на индекса на потребителските цени. В тази „кошница“ влизат храни, горива, наеми, здравни услуги и други, които потребява едно средностатистическо семейство.
Ако в България се произвеждат по 7 милиона хляба на седмица при цена от 1 лев и това е достатъчно за хората, цената ще остане същата при равни други фактори. Ако заплатите ни се увеличат с 50% или получим допълнително пари от някъде, ние ще сме склонни да дадем 1.50 лева за един хляб. Така се получава инфлацията. Друг пример е, ако вместо тези 7 милиона хляба се произвеждат само 3.5 милиона на седмица поради недостиг на суровина, то цената му ще стане 2 лева. До повишение на цените може и да се стигне, ако се увеличат данъците за бизнеса или други техни разходи. Това веднага ще се отрази върху крайните цени на техните продукти.
Разбира се, тези примери са много схематични, но илюстрират основните причини за инфлацията – дефицит на определени стоки и услуги и/или допълнително печатане на пари, които се пускат в обръщение (не винаги са хартиени пари – даже по-често са електронни).
Лошата инфлация е тази, които обезценява бързо нашите доходи и спестявания. Докато умерената (пълзяща) инфлация в рамките до 4-5% на година може да е полезна за икономиката и участниците в нея, то галопиращата (бърза) инфлация с покачване на цените между 20 и 200% на година не е особено приятна и може да занули спестяванията и инвестициите ни много бързо. Ако това явление прерасне в хиперинфлация (над 50% ръст в цените за месец), нещата стават страшни. За щастие, тя е рядко срещана, но пък аз я видях с очите си през 1996 година.
Носят се много митове и легенди за този период. Има все още много хора, които си мислят, че правителството на Иван Костов е виновно за стопяването на спестяванията на хората, защото направи т.нар. „деноминация“ на българския лев през 1999 година и замени 1,000 стари лева за един нов, т.е. това беше чисто техническо действие. Истинският виновник за изчезването на спестяванията на българите беше хиперинфлацията от 1996 година, създадена от действията на правителството на Жан Виденов.
Много хора ми казват, че по-висока инфлация няма да има, защото българският лев е вързан към еврото, а то е стабилно спрямо долара и другите световни валути. И наистина, ако погледнем исторически курсът евро/долар е сравнително стабилен. Нещото, което не взимаме предвид обаче е, че покупателната способност и на двете валути спада драстично. Само си помислете какво можеше да се купи с един лев или евро преди 10 години и какво сега. Вижте какво се случва и с американския долар и цените в САЩ.
Как да се предпазим от наближаващата инфлация?
Някои неща имат висока вътрешноприсъща стойност и независимо колко е силна или слаба дадена валута, тяхната стойност остава почти постоянна. Пример за нещо с висока вътрешна стойност е храната. Дори хлябът да повиши цената си от 1 лев на 1.50 лева или на 2 лева, хората все така ще са склонни да го купуват (дори да ограничат малко количеството).
Други активи като недвижимите имоти и златото също са позиционирани добре в умовете ни и възприятието ни за тяхната стойност винаги ще е високо. Разбира се, с развитието на икономиката и финансовите пазари, вече има много инвестиции, които да ни предпазят от повишаването на цените и обезценяването на валутата.
Тези инвестиции, които селектирах аз са:
1. Недвижими имоти
Не бързай да казваш „Аз това го знам, но откъде да намеря толкова пари за имот, а и сега има балон и не е много изгодно“. Ще ти отговоря на въпросите и съмненията, но нека първо да се върнем към основите. Недвижимите имоти задоволяват основни човешки потребности – сигурност, защита и покрив над главата ни, който да ни пази от природните сили и от действията на хората. Това няма да се промени още дълго време и жилищата имат една от най-високите вътрешноприсъщи стойности за всеки човек (особено в България).
Погледнато исторически, ръстът в цените на недвижимите имоти изпреварва инфлацията почти всяка година, като средногодишният темп е между 4 и 5% (у нас дори е по-висок, защото тръгнахме от много ниски нива). Освен това, ние имаме почти пълен контрол върху този актив и при драстично обезценяване на местната валута, може да го продадем в друга по-стабилна. Това се случи през 1996 година. Продавачите на имоти още преди кризата започнаха да обявяват цените в германски марки и американски долари, а не в все по-евтиния български лев. Тази практика се запази и досега. В бъдеще, тази „валута“ може да е някоя от световните или биткойн, например. Защо не.
Недвижимите имоти имат още едно предимство. Те са „реални“ и имат висока материална стойност. Това означава, че ако теоретично цената на една акция може да падне до 0 лева, то при имотите това е малко вероятно (макар че, ако няма желаещи да ги купят, цената си е точно нула лева). Причината е, че те са направени от бетон, тухли, дограма и тези неща винаги ще струват нещо.
Директна покупка на имот
За това се сещаме, когато чуем, че е добре да инвестираме в имоти. За мен, има съществена разлика между покупката на жилище за собствени нужди и инвестиционен имот. Нашият дом не ни изкарва пари, а този, които се отдава под наем или се преподава, ще ни осигури регулярен доход или добра печалба. Независимо кой от двата варианта ще избереш, покупката на имот в някой от големите градове в България с развит пазар, ще те предпази от обезценка на твоите спестявания. Ако искаш да навлезеш по-детайлно в темата, това пълно ръководство е за теб.
Борсово търгувани фондове (ETF) върху имоти
Когато чуем за този инструмент се сещаме за индекси като S&P 500, NASDAQ, SOFIX или други, но те могат да са най-различни и да следят компании от различни региони в света, сектори или много специфични ниши. За щастие, има доста ETF-и, които инвестират в компании за недвижими имоти от целия свят и може да си купим такива на различни борси в Европа (американските не са достъпни за европейци).
REIT (Real Estate Investment Trust) компании
Тези компании (в България се наричат АДСИЦ – Акционерни Дружества със Специална Инвестиционна Цел) инвестират директно в недвижими имоти и земеделска земя, за разлика от ETF-ите, които влагат средствата на инвеститорите в компании от този сектор. Освен капиталовата печалба от REIT компаниите може да очакваме и дивиденти, защото те са задължени да разпределят всяка година 90% от печалбата си. Така може да се получи една не лоша доходност. Тези компании се търгуват на фондовите борси и всеки може да инвестира в тях с неголеми суми.
Групово (споделено) финансиране (crowdfunding) на недвижими имоти
Груповото финансиране е още един начин с малки суми да печелим от препродажбата или отдаването под наем на недвижими имоти, дори да не притежаваме 100% от тях. То е съчетание между прякото закупуване на имоти и влагането на средства в REIT на борсата. Crowdfunding платформите дават възможност да се почувстваме като истински инвеститори, като ни предлагат подробна информация за типа на имотите, локация, обзавеждане, инфраструктура и дори 3D разходка в бъдещата ни съсобственост.
Обикновено, инвестицията в имоти през подобни платформи е за период между 3 и 5 години, но много от тях вече предлагат възможност и за вторичен пазар, на който да продадем нашата част на други инвеститори. Другата опция е да се разчита на стратигията fix&flip (добавяне на стойност и препродажба). В България има две такива платформи – Property Club и Imvestia.bg.
2. Злато
Златото и останалите ценни метали попадат в графата на борсово търгувани стоки (commodities) и имат специално място в активите, които да използваме, за да се предпазим от инфлацията. В продължение на хиляди години златото е било използвано като разплащателно средство, а с появата на модерните хартиени пари, то е било тяхното обезпечение. Златният стандарт отпада окончателно през 70-те години на миналия век, но и досега ценния метал се счита за една от най-сигурните инвестиции. Неслучайно централните банки на почти всички страни по света притежават физическо злато.
При повишаването на цените на останалите стоки (или при спад на фондовия пазар), инвеститорите се насочват към ценния метал и неговата цена се увеличава. Това се случи и през последните няколко години и особено от началото на 2020 година. Не трябва да забравяме, че златото не се представя добре, когато борсите вървят нагоре и неговото търсене намалява.
Има два основни начина да имаме от ценния метал в портфейлите си. Първият е да си купим физическо злато във вид на кюлчета или монети. За мен, основните недостатъци в този случай са съхранението им и не толкова ликвидния пазар в България, което води до голям диапазон между курс „купува“ и „продава“. Надявам се, това да се промени в следващите години. Другият вариант е да купим ETF-и върху физическо злато. Те имат по-добра ликвидност, но значително по-малък контрол от страна на инвеститорите.
3. TIPS (Treasury Inflation-Protected Securities)
Физическите или „реалните“ активи не са единствения начин да се предпазим от обезценяване на нашите спестявания. Американското правителство издава специални инструменти, които се индексират спрямо инфлацията в САЩ и по своето същество представляват облигации. Но за разлика от тях, главницата се променя, за да отрази нарастването на цените на потребителските стоки, а доходността остава фиксирана.
TIPS се издават със срок от 5, 10 или 30 години и са активи с нисък риск, съответно и доходност. Тъй като директната покупка на тези инструменти от българи е почти невъзможна, те могат да бъдат придобити чрез борсово търгувани фондове на някоя европейска борса. Въпреки положителните страни на този тип облигации, те имат един основен недостатък – при отрицателна инфлация (дефлация), главницата се намалява и става под номинала. Не може да забогатеем с TIPS, но поне ще спасим спестяванията си в период на покачване на цените.
4. Акции на растежа
За разлика от дивидентните акции (income stocks) тези, които са ориентирани към растеж (growth stocks) имат доста по-голям потенциал за растеж, дори по време на инфлация. В момента повечето такива компании са технологични и са насочени към крайните клиенти. Причината е, че дори при повишаване на цените на суровините или на материалите за производство (или стоките, ако са търговци), те могат да увеличат цените на крайните продукти.
Фирмите в В2В сектора страдат много повече по време на кризи и инфлация, защото бизнесът е много чувствителен по отношение на разходите си (особено тези за неосновна дейност) и ги съкращава драстично.
По тази причина аз харесвам глобални технологични компании с голям потенциал за растеж, които са насочени към крайните клиенти и един голям дял от моето портфолио е именно с такива. Аз вярвам, че те ще ми помогнат да премина периода на по-висока инфлация с добри печалби.
5. Криптовалути
Това е сравнително нов актив и все още е трудно да се каже дали е инвестиция със стабилен фундамент, защото се използва предимно за спекулация. В момента никой не знае как ще се държат криптовалутите при висока инфлация, защото все още не са преживели такава. Въпреки това, има пример от последните години, който подкрепя това твърдение. Това е хиперинфлацията във Венецуела и тоталната обезценка на нейната валута. В този период все повече от нейните граждани започват да използват биткойн или други онлайн валути за разплащания и за да спасят своите спестявания. Това води до създаването на специална криптовалута – Petro, която е обезпечени с петрол и диаманти (Венецуела е богата и на двете).
Криптовалутите имат още едно основно предимство – тяхната децентрализация и ограничения им брой, което не позволява на правителствата на отделни страни да им влияят, както и да се създават допълнителни количества (печатането на фиатни пари е една от основните предпоставки за висока инфлация, както разбрахме в началото на статията).
Проблемът с онлайн валутите е тяхната висока волатилност и това, че засега не се използват за основното им предназначение – разплащания. Също така, има много криптовалути и не се знае коя ще се наложи в бъдеще и кои ще се обезценят и ще изчезнат.
За финал
Има много индикации, че след период на дефлация ще настъпи такъв с по-висока инфлация. Кога ще стане точно това и колко ще продължи, трудно може да се определи с точност. Това, което може да направим ние е да сме максимално подготвени и за двете ситуации. Ясно е, че парите в банките или под дюшеците трудно ще ги предпазим от обезценяване. Въпреки че няма 100% гаранция, представените инвестиции са доказали във времето, че се представят добре по време на инфлация. Преди да вложиш пари в тях, консултирай се със специалист, ако не може да се ориентираш самостоятелно в материята. Успех!
